Земята вече не беше същата. Много неща се промениха откакто се появиха демоните. Наричаха ги вампири, но те не бяха като тези от приказките, които разказват на непослушните деца. Тези бяха много по-съвършени и повечето от тях бяха и изискани. Имаха си свои общества. За разлика от предшествениците си те можеха да се разхождат свободно не само нощем, но и през деня без да изпитват страх от дневната светлина.
Бяха много по-силни от преди и не се страхуваха от нищо. Те сееха мрак и нямаше кой да им попречи. Хората също се промениха след появата им. Кръвта им бе заразена и те бяха демони чакащи да бъдат пробудени. Ако пиеха кръв или бъдеха ухапани от вампир те ставаха като тях. Звучи грозно и зловещо, но това е самата истина колкото и болезнена да е.
Светът вече на принадлежеше на хората макар те все още да не го знаеха. Всички живееха в една заблуда без да си дават сметка за това. Служеха и общуваха с демоните и дори не го съзнаваха.
С времето обаче нещата започнаха да се променят във вампирските среди. Някои ставаха милостиви и състрадателни към хората. Пренебрегваха собствената си зла природа, за да помагат на другите „по-низши” създания, както ги наричаха те. Това се считаше за измяна и всеки „покаял се” вампир беше преследван и екзекутиран като изменник. Властта започваше все повече да изкушава и да подлудява демоните. Те се избиваха помежду си жадни не само за кръв, но и за безгранична власт. В целия този хаос имаше и друга промяна, която имаше голямо значение за развитието на събитията. Както вече споменах „добрите” вампири бяха преследвани. Но с времето и това се промени. От жертви те се превърнаха в ловци. Започнаха да преследват себеподобните си и да ги ликвидират за благото на човешкия род, към който те отдавна не принадлежаха.
Звучи странно и нелогично, но точно това се случваше. Сред водачите или по-скоро най-великият от тях също се присъедини към Добрите благодарение на един от своите доверени воини. Името на този водач беше Камиел. Той приличаше на момче, но зад тази невинна маска се криеше доста стар и силен вампир. Той заедно със своя генерал Габриел се научиха да не убиват и без друго страдащото население, а да го предпазват. Не беше лесно, защото броят на демоните растеше с всеки изминал ден. Нямаше ден, в който да не ехти звън от погребални камбани. Всекидневно някое семейство губеше скъп човек, който по-късно се превръщаше в безмилостен палач.
Можете да бъдете сигурни, че думите ми са истина, защото аз бях там и все още съм след толкова много години. И аз като много други бях обречена на вечен живот, но за разлика от тях аз избрах да живея като скитница. Обикалях из света избивайки себеподобните си. Превърнах се в наемен убиец, както казваха хората. Само, че аз не търсех заплащане. Стигаше ми да знам, че мога да отмъстя за проклятието си на тези, които ми го хвърлиха.
Името ми беше Тамара и сега ще ви разкажа за живота си и за света, в който живеех. Свят чието бъдеще зависеше от това, кой ще надделее.
Няма коментари:
Публикуване на коментар