В селото се носеха слухове за изчезването ми, но едва ли някой знаеше истината. Само предполагаха, че са ме отвлекли тези, които крадяха добитъка на хората. Родителите ми бяха опечалени, защото не знаеха нищо за мен и бог знае какво им минаваше през главата.
Кметът също беше много обезпокоен, защото не знаеше какво се е случило с мен след като един от хората му ме беше променил. Притесняваше се да не се върна и да го разкрия пред всички. И как иначе? Живеехме в такива времена, в които все още изгаряха вещиците на клада, а демоните преследваха като диви животни. И ако хората разберяха истината за света, в който живеят щяха да започнат гонения. Не че щеше да ми бъде жал за проклетите твари, но си имах своите причини. Като начало и аз бях една от тях, както и моят господар, на който дължах живота си. Пък и ако избиеха всичките ми врагове, на кого щях да си отмъстя? Не. Избиването на вампири трябваше да продължи да бъде вътрешна работа. Само между клановете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар