12.
Минаха дни... месеци... години... Камаел и хората му, моите приятели, се бяха установили в едно тайно имение в провинцията. Живееха сравнително спокойно, защото избягваха да се навъртат сред хората или вампирите. Нямаха никакви проблеми с тях.
Мирея всеки ден излизаше и оставяше цветя под една стара върба. Оставаше няколко минути и се прибираше. По този начин се чувстваше по-близо до мен. Горката, много страдаше. Понякога нощем се сгушваше в леглото си и плачеше ли, плачеше. Другите се опитваха да я утешават, но нямаше смисъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар