Камаел и хората му все още стояха в имението, но това нямаше да е за дълго, защото той имаше намерението да се присъедини към нас. Може би причината беше в това, че той и Габриел имаха някаква силна връзка помежду си. Не ме разбирайте погрешно и двамата си бяха съвсем нормални. Просто имаше обяснение за това. Ще обясня. Когато един човек бъде превърнат във вампир, той изгражда силна и необикновена връзка със създателя си. Аз изпитвах абсолютно същото към Камаел и Габриел. Това е нещо, което трудно би могло да се обясни, но все пак ще опитам, за да стане достатъчно ясно на тези, които смятат за странна подобна близост.
Връзката между вампир и неговия създател е много силна. Тя е нещо подобно на връзката родител – дете. Тя се гради главно на кръвната връзка, но има и други неща, които са важни. Например силно приятелство и искреност. Ако кажа обич би прозвучало много странно, но в действителност не е. Тази обич съществува и между приятели и роднини. В нея няма нищо порочно, както биха си помислили повечето смъртни. Говоря така, защото и аз самата я изпитвам до такава степен, че ще дам живота си за тях без да се замислям. Това е факт, не само защото ми бяха създатели, но и скъпи на сърцето ми приятели. Така, че държа да ме разберете по възможно най-правилния начин.
И така по същество. Камаел вече беше твърдо решен да ни последва въпреки опасността, която го грозеше в момента. Заториус не беше единственият, който го преследваше. Червенокосият ловец също беше заплаха. Лошото бе в това, че аз не можех да му помогна. Реално погледнато е много глупава постъпка, но е съвсем логична. Той държеше на нас по свой собствен начин, а и беше по-силен от нас. От друга страна щях много да се радвам, че отново ще сме заедно. За съжаление имаше нещо, което щеше да ми дойде в повече. А това беше, че щеше да доведе със себе си малката ми сестра Мирея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар